България влиза в еврото. Ето какво означава това за потребителите и бизнеса

На Нова година България ще реализира своята десетилетна цел да се причисли към евровалутния съюз и да задълбочи връзките си с по-проспериращите страни от Западна Европа.

Очаква се участието да насърчи трансграничната търговия и вложения и българското държавно управление от години настояваше да влезе. И въпреки всичко изследванията демонстрират, че смяната се прави на фона на необятно публикуван песимизъм измежду елементарните хора.

Ето неща, които би трябвало да знаете, откакто България и нейните 6,4 милиона души станаха 21-вият член на общата валута на Европейския съюз:

Големият промяна на Нова година

В навечерието на огромното промяна ценовите етикети и банковите сметки трябваше да демонстрират и двете валути, при закрепения курс от 51 евроцента за изходящата валута, лв..

Банковите сметки ще се обръщат автоматизирано.

Около месец хората ще могат да заплащат в левове, само че ще стартират да получават рестото си в евро. Старите банкноти и монети се чака да излязат от стопанската система до няколко седмици.

До 30 юни остарели пари могат да се обменят без такса в банки, пощенски станции и Българска централна банка, а за неопределен срок в централната банка.

По-плавна външна търговия, пътувания и вложения

Членството значи, че България е част от доста по-голям стопански индивид — еврозоната, със своята интернационално употребена валута и централна банка, която дефинира лихвените проценти във валутния съюз.

Единна валута значи, че да вземем за пример българите могат да почиват в прилежаща Гърция, членка на Европейски Съюз и еврозоната, без да се постанова да обменят пари или да се връщат с остатъчни банкноти и монети, които не могат да похарчат вкъщи. Освен това еврото улеснява хората да съпоставят цените, когато пазарят онлайн зад граница или възнамеряват пътешестване.

Компаниите, които търгуват с останалата част от еврозоната, към този момент няма да поемат разноските за обмяна на валута, спестявания на стойност към 1 милиард лв. годишно, съгласно Българската национална банка.

България също по този начин получава място в управителния съвет на Европейската централна банка — и глас при вземането на решения по отношение на лихвените проценти и паричната политика.

Държавите, които се причисляват, се отхвърлят от някои принадлежности на икономическата политика, като лихвените проценти се дефинират от ЕЦБ във Франкфурт и те към този момент не могат да обезценяват своята валута, с цел да получат конкурентоспособност или комерсиално преимущество.

Въпреки това, България от дълго време се отхвърли от този аспект на икономическия суверенитет, тъй като фиксира обменния курс на лв. към еврото.

Присъединяването към Европейски Съюз значи присъединение към еврото — на доктрина

България публично се ангажира да се причисли към еврото и да размени своята национална валута, лв., когато се причисли към Европейски Съюз през 2007.

Това е типичният случай, макар че две страни – Англия, която по-късно напусна Европейски Съюз, и Дания – получиха отвод. Трета, Швеция, отсрочи въпроса, откакто гласоподавателите споделиха „ не “ на референдум. Чешката република, Унгария, Полша и Румъния не са подхванали стъпките, нужни за присъединение към еврозоната.

За да одобряват еврото, страните би трябвало първо да показват постоянен обменен курс по отношение на еврото и да поддържат инфлацията, дълга и дефицитите в рамките на правилника на Европейски Съюз. Лидерите на Европейски Съюз вземат окончателното решение за приемане на страна в еврозоната след обзор от изпълнителната комисия и Европейската централна банка.

Продължителната дългова рецесия през 2010-2015 година докара до спекулации за овакантяване на Гърция от еврозоната и за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър, които се нуждаят от избавяне от други членове на еврозоната.

Оттогава Европейски Съюз и Европейската централна банка започнаха стъпки за попречване на повтаряне, в това число прекачване на банковата регулация към ЕЦБ и основаване на избавителен фонд. ЕЦБ също по този начин разшири способността си да поддържа страни, наранени от пазарни разтърсвания, като се намесва на пазара на облигации, в случай че е належащо.

Скептицизъм и страхове от по-високи цени

Проучване на Евробарометър на Европейски Съюз от март сподели, че 53% от 1017 интервюирани души са срещу присъединението към еврозоната, до момента в който 45% са за. Отделно изследване на Евробарометър, направено сред 9 октомври и 3 ноември, върху сходна извадка, също сподели, че към половината от българите са срещу единната валута, до момента в който 42% са за. Маржът на неточност беше към плюс или минус 3,1 процентни пункта за изследването през март.

Голяма част от тази опозиция наподобява идва от страховете, че инфлацията ще се усили, защото търговците закръглят цените нагоре по време на промяната. Някои също се опасяват от загубата на валутата като знак на националния суверенитет.

Тези страхове не са толкоз за еврото, а за общите стопански терзания и скептицизма във връзка с формалните лица, сподели Димитър Керанов, програмен координатор за ангажиране на Централна Европа към Германския фонд Маршал в Берлин.

Те са „ повече за икономическо безпокойствие и ниско институционално доверие като цяло, а не за идеологически опасения против еврото или европейската интеграция на България “, сподели Керанов.

България е втората най-корумпирана страна в Европейски Съюз след Унгария, съгласно Transparency International. Освен това се подрежда покрай дъното по равнища на приходи със междинна заплата от 1300 евро (1530 долара) на месец.

Дезинформацията, популяризирана в обществените медии и приписвана на съветските старания да посее различия измежду страните от Европейски Съюз, също е изиграла роля, сподели Керанов.

Какво следва

Опитът демонстрира, че има лек, временен скок в инфлацията след присъединението.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард сподели, че при по-ранна промяна на еврото въздействието е било от 0,2% до 0,4% процентни пункта и бързо е изчезнало.

„ Преди осиновяването несигурността е естествена “, сподели тя. „ Но щом семействата и компаниите стартират да употребяват новата валута в всекидневието си – и видят, че една надеждна централна банка пази ценовата непоклатимост – доверието нараства. “

След приемането публичното мнение се измества в интерес на еврото със приблизително 11 процентни пункта, пишат икономистите от ЕЦБ Фердинанд Дреер и Нилс Хернборг в обява в блог.

Някои покачвания на цените могат да бъдат по-скоро явни, в сравнение с действителни. Икономисти споделят, че заведенията за хранене и фризьорите може да отсрочат преразглеждането на своите менюта и ценоразписи преди прекосяването, което значи, че нарастванията на цените, които към този момент са в развой на работа, просто се появяват със забавяне.